Евро

Българската икономика вече е нетен кредитор

от автор

0 коментара България

България вече е нетен кредитор на останалия свят, посочват икономистите на Уникредит Булбанк, които анализират способността на икономиката да привлича чуждестранни парични потоци и разгледаме влиянието на този феномен върху външния дълг на страната.

За целта те разглеждат т.нар. „разширен основен баланс“, който обобщава всички устойчиви парични потоци към дадена икономика. Неговото пресмятане има за цел да пренебрегне ефекта на волатилни (променливи) позиции и еднократни фактори, включвайки конкретни елементи от платежния баланс на икономиката.

Списъкът от позиции изглежда всеобхватен. На първо място това е текущата сметка, която обобщава баланса по търговията на страната със стоки и услуги, както и по лихвените плащания и трансферите (основно по програми на ЕС и от български емигранти в чужбина). На второ място са европейските средства, които се отчитат по капиталовата сметка (основно по оперативни програми). На последно място са нетните преки чуждестранни инвестиции – позиция, за която е характерна висока склонност към ревизии, тъй като изисква повече от година, за да може да бъде оценена в пълен размер.

Сумата от тези позиции или разширеният основен баланс успява да обхване сравнително точно устойчивите парични потоци, които икономиката е способна да привлече в даден момент. Нещо повече, значителните средства, които влизат в икономиката по тези канали са свързани в най-голяма степен с частния сектор като му позволяват да подобри своята финансова позиция, когато индикаторът се намира в положителна територия.

В годините преди кризата, балансът на индикатора беше отрицателен, водейки до натрупването на значителни макроикономически дисбаланси под формата на външна задлъжнялост на икономиката. Трансформацията, която се наблюдава след 2009 г. позволи изчистването на тези проблеми.

Всичко това стана възможно благодарение на комбинация от фактори. В списъка влизат подобреното усвояване на средства по европейски програми и по-ниските лихви по международните задължения на българските икономически субекти. В най-голяма степен обаче, този успех се дължи на структурната промяна на модела на растеж на българската икономика.

Глобалната финансова и икономическа криза предизвика дълбоко преструктуриране на българската икономика. Крайният резултат е модел на растеж, в който компаниите и секторите с фокус върху външното търсене имат нарастващо значение. С възстановяването на икономиките на ключовите ни търговски партньори този ефект е видим и в данните за икономическия растеж, където реалното нарастване на БВП за периода 2015-2016 г. е средно 3.8% на годишна база при средно 1.1% за петте години до 2014 г.

Графика: Икономиката успява да привлича устойчиви парични потоци през последните осем години, позволявайки елиминиране на нетния външен дълг



Източник: Българска народна банка, Национален статистически институт, УниКредит Булбанк

*Отрицателен резултат за нетния външен дълг представлява превишение на брутните външни активи1 над брутния външен дълг2 на икономиката.

Нещо повече, силните резултати по разширения основен баланс позволиха на българската икономика да се превърне от нетен кредитополучател в нетен кредитор на останалия свят (виж графиката). Съществуващите вече буфери ще бъдат налице и при евентуално негативно развитие за глобалната икономика, като не позволяват шоковото изтегляне на ликвидност от местния пазар. Също така, натрупаните излишъци представляват значителен ресурс, който може да се използва за подкрепа на възходящата фаза на бизнес цикъла, в която се намираме в момента и нарастване на инвестициите без за това да е нужно поемането на нови външни дългове.

Тези възможности ще останат в сила докато моделът на растеж продължава да фаворизира секторите, които са ориентирани към външното търсене, а свободните ресурси в икономиката се насочват преобладаващо за разширяване на капацитета именно на тези индустрии, прогнозират икономистите.

1 Включват следните позиции: Резервни активи на БНБ, Чуждестранни активи на банките, Депозити на нефинансовия сектор в чужбина

2 Според методологията, използвана от БНБ, „основният критерий за включване на едно задължение към размера на външния дълг на страната е то да бъде емитирано от резидент и да се дължи на нерезидент, без значение дали е емитирано на местните, или на международните финансови пазари. При трансакциите също се отчитат само сделки, осъществени между резидент и нерезидент. В таблиците по дълга БНБ отчита само размера на реално отпуснатите, а не на договорените траншове“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *