Брекзит – какво следва

Британският референдум от 23 юни бе началото на края на 43-годишното членство на Великобритания в ЕС. Въпреки че резултатите не са задължителни и вече има подписка за нов референдум, трудно е да си представим, че демократична страна ще отхвърли гласа на избирателите.
Мнозина побързаха да заяват, че това не е краят на ЕС. Но със сигурност е началото на края на ЕС, какъвто го познаваме.

1. Пътна карта
По ирония на съдбата изразът пътна карта бе наложен от брюкселските бюрократи (чудовището Брюсело в карикатурите на британските вестници от последните дни) като списък от задължения на страните, които искат да се присъединят към Общността. За излизане от нея няма ясна пътна карта, макар в Лисабонския договор да има нещо по въпроса.
Гласуването в четвъртък слага началото на дългогодишна (поне две години) бюрократична битка за това как да се предоговорят отношенията между Великобритания и ЕС. Това е първо напускане на ЕС, ако не броим излизането на Гренландия през 1985 г. от Европейската икономическа общност и неопределеността е много голяма.

Преди 23 юни Камерън заяви, че няма да отлага задействането на чл. 50 от Лисабонския договор – своеобразния червен бутон, след който напускането става необратимо. Но след референдума обяви, че новият премиер – който ще стане ясен през октомври, трябва да поеме преговорите.

Предстоят най-малко две години преговори без ясен план. Такъв нямат и в лагера на Брекзит, чиито противоречиви послания включваха едностранно оттегляне от Закона за Европейските общности от 1972 г. вместо да се подава уведомление по чл. 50 от Лисабонския договор.

По Конституция решението е на премиера на Великобритания, но нищо не може да спре парламента да даде препоръка да не задейства процедурата или как да го направи.
Привържениците на Брекзит искат преговори, преди формално да е задействан член 50. Вероятно това е и целта на Камерън, който прехвърли топката към новия премиер.

Но засега Брюксел не е склонен на неформални преговори, нито на нови отстъпки в допълнение към договорените през февруари. В западната преса тия дни може да се прочетат доста мнения, че ако воденият от Меркел ЕС не бе разчел референдума като блъф и бе дал на Дейвид Камерън искания контрол върху имиграцията, резултатът щеше да е друг. Дори в Брюксел да съжаляват за компромиса от февруари, днес вече е малко късно това да се поправи. Еврократите отчаяно се нуждаят от демонстрация на твърдост преди повторните избори в Испания и на фона на растящите призиви за референдуми в останалите страни от ЕС – от Холандия до Швеция. Следващата седмица предстои среща на върха и е възможно тя да покаже сериозно разединение в Европа по британския въпрос. Поляците например са склонни да подкрепят по-компромисен подход към Великобритания, Германия – не. Българският премиер Бойко Борисов обяви курса на „Никакви отстъпки“ спрямо доскорошния си съюзник.

Часове след референдума Великобритания вече е третирана като особена част от ЕС. Ръководителите на ЕС – президентът Доналд Туск и председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заговориха за ЕС-27 още в деня след вота. Те настояха Лондон да не отлага решението по чл. 50 и да не засилва неопределеността. Председателят на Европарламента Мартин Шулц, който принадлежи на друга политическа „фамилия“, бе още по-краен.

Дял на износа за ЕС като част от общия износ

Дял за ЕС като част от общия износ

Една от най-трудните задачи ще бъде договарянето на ново търговско споразумение с ЕС. Привържениците на Брекзит се обявиха за споразумения, подобни на тези с Норвегия, Швейцария и дори Албания. Но мнозина експерти вече предупредиха, че това не е толкова просто, особено при наивната презумпция, че може да се договори свободна търговия при отпадане на всички европейски регламенти и на свободното движение на хора.

Бракоразводното дело може да стане напрегнато, тъй като то не включва само въпроса за формата на краставиците, както вероятно би внушил Борис Джонсън – бивш кореспондент в Брюксел, който помогна да се насади сред британците презрението към европейските институции. Демонтирането на ЕС не означава само въвеждане на мита и премахване на европейските разпоредби от законодателството (само това ще отнеме повече от две години). Сред ключовите теми са още пенсионните задължения, бюджетните вноски и вноски в различни фондове, представителите на Великобритания в различни институции – от Европейската комисия и ЕП с мандат до 2019 г., до различни финансови институции и европейските съдилища.

Паралелно Великобритания трябва да преговоря и за нови търговски споразумения със страните извън Съюза, с които досега е търгувала на база на договореностите на ниво ЕС.

Един важен, но неясен въпрос са правата на около 2 милиона граждани на ЕС, които живеят на Острова – част от тях нямат британски паспорт. Не е ясен и статутът на 1 млн. британци в ЕС. Това – оказа се – не е уредено в Лисабонския договор. Друга неяснота е дали компании, регистрирани в една страна, ще имат право на бизнес в друга, без нови разрешения и регистрации.

Формално Великобритания ще напусне ЕС, когато 20 от 27-те оставащи страни в ЕС, представляващи поне 65% от населението на съюза гласуват за това. Ако в рамките на тези прословути две години няма нов договор на Великобритания и ЕС, нито решение за удължаване на преговорите, тогава една от опциите е Великобритания да се ориентира към правилата на Световната търговска организация, както прави Китай. Това означава британският износ да се облага с мита.

Германия се застъпва за споразумение за асоцииране, което отхвърля норвежкия модел. Експерти посочиха, че може да се ползва моделът на споразуменията за свободна търговия на Перу и Колумбия, които включват и търговията с услуги, както и защитата на инвестициите.

По време на кампанията, често се говореше, че Великобритания може да договори статута си по норвежки модел. Такъв опит може да се окаже горчиво разочарование. Норвегия наистина участва на единния пазар като част от Европейското икономическо пространство и нейните компании се ползват от някои права. Но Норвегия не участва в обсъждането на европейското законодателство, което трябва да прилага, съобразява се с правилата за свободно движение без хора и прави вноски в европейския бюджет (на човек от населението се падат 85% от вноската на ЕС). Със сигурност това е последното нещо, което Лондон иска.

Сега привържениците на Брекзит, които спечелиха вота и с помощта на откровени лъжи и манипулации (като обещанието да се дадат 350 млн. паунда седмично за здраве, ако бъдат спестени от Брюксел), трябва да докажат, че могат да изпълнят обещанията си. Отговорността пада на Борис Джонсон, когото сочат като следващ премиер и лидер на торите (вероятно прибързано). Той трябва да покаже как ще сложи край на свободното движение на хора, без да погребе и единния пазар на стоки и услуги, на който петата икономика в света разчита.
Изглежда торите не бързат да се определят по въпроса и тактически сметки отлагат решението за започване на преговори с ЕС. Но електоратът може да не им прости това.

Това предполага две трудни години, през които Гърция може да си отдъхне, че няма да е вече център на внимание. Привържениците на Брекзит изглежда са подценили един от гръцките уроци – Брюксел не е склонен на отстъпки, когато трябва да даде назидателен пример на останалите в ЕС. На фона на растящите искания за референдуми и в други страни, Германия и висшите чиновници в Брюксел (а те имат какво да губят) ще опитат да наложат безкомпромисност и на Лондон.

2. Камерън, Джонсън, Корбин и местните герои

Референдумът открои проблем с политическото представителство на Острова и дълбоко разделение между различни социални слоеве. Макар мнозинството от британците да гласуваха срещу ЕС, в парламента доминират про-европейски политици, докато евроскептиците в Камарата на представителите са не повече от 200. Как този елит ще изрази волята на избирателите в преговорите с ЕС? Този въпрос предпоставя бъдещи политически трусове.
На фона на голямата катастрофа, сътресенията сред управляващия елит във Великобритания са по-незначителна тема („Не сме си представяли, че оставката на премиера ще бъде трета по важност новина”, пошегува се журналист от ФТ в Туитър). Но вътрешнополитическите проблеми на Острова не са маловажни – от тях зависи каква тактика на преговори с ЕС ще избере Лондон. Както каза Мартин Шулц – цяла Европа е станала техен заложник.

След като премиерът Дейвид Камерън обяви готовност за оставка, погледите се обръщат към следващия премиер, който трябва да обедини разделената сред яростната кампания страна. Ако това е Борис Джонсън – човекът, който подхлъзна Камерън да иска референдум и после се обърна срещу съпартиеца си, ставайки лице на Брекзит, той ще има и трудната задача да хвърли мост към привържениците на ЕС сред консерваторите. Малко вероятно е точно Джонсън да успее, затова погледите се насочват към по-компромисна фигура. Другият представител на брекзитърите, който може да се включи в лидерската надпревара, е правосъдният министър Майкъл Гоув (макар той да не е показал амбиции), а от групата на проевропейските консерватори се открояват финансовият министър Джордж Озбърн и особено вътрешният министър Тереза Мей, която имаше по-балансирано присъствие по време на кампанията.

Възможно е въпросът за лидерството да не е само на торите. Позицията на Джеръми Корбин начело на лейбъристите също не е убедителна, след като се оказа, че под негово ръководство партията не е успява да спечели достатъчно поддръжници на официалната линия за оставане в ЕС.

От друга страна, в Шотландия, която заедно с Лондон и Северна Ирландия даде най-голяма подкрепа на ЕС, назряват отново сепаратистки настроения. Велика Британия за една нощ се сведе до малка Англия, шегуват се наблюдателите.

3. Още веднъж за икономическите последици

Повечето наблюдатели прогнозираха, че Великобритания може да изпадне в рецесия. Британският министър на финансите Джордж Озбърн предупреди, че Брекзит може да струва на икономиката 6,2% от БВП до 2030 г.
Независимо проучване (на CBI) даде подобна оценка – преди две години то пресметна, че ползата от членството в ЕС е 4.5% от БВП или по 3000 паунда на домакинство годишно. Британците не се трогнаха. Но сега рисковете са по-осезаеми. За все по-вероятната рецесия ще допринесат замразяването на инвестиции и намаляването на доверието на потребителите. Появи се страх, че излизането от ЕС и затварянето на вратите пред имигрантите ще понижи цените на жилищата. Поради т. нар. ефект на богатството, това ще се отрази на разходите на британците. Поевтиняването на паунда в краткосрочен план може да помогне на британския износ, но също така предпоставя риск за инфлацията, който Банката на Англия даде да се разбере, че следи.

Великобритания няма да загуби достъпа си до Единния пазар веднага, а най-рано след две години. Но Ситито постепенно ще започне да губи блясъка си. Макар Великобритания да не е член на еврозоната, Лондон е финансовата столица на Европа именно поради факта, че е част от ЕС. ЕЦБ даде да се разбере, че британската финансова индустрия, която ангажира 2.2 млн. души, ще загуби правото да обслужва клиенти в ЕС, освен ако страната не се присъедини към единния пазар – което привържениците на Брекзит не искат. Освен това много компании (не само финансови, разбира се) могат да решат, че не им е изгодно да останат в Лондон, ако трябва да преразгледат статута на служителите си от други страни  от ЕС. А финансовият сектор, но също така и доста по-добрата администрация, както и исторически фактори, са причината Англия да е страната, привлякла най-много инвестиции в ЕС.

fdi

Страната ще загуби и поради това, че много компании, които бяха базирали главните си европейски офиси в Лондон, заради възможността да развиват дейност на целия континент, ще се оттеглят. Това също води до срив на инвестиции и цените на имотите.

uslugiВъпреки че разчита на ЕС за 44% от износа си, Великобритания е най-малко интегрираната страна в ЕС от гледна точка на търговията със стоки (в Централна Европа делът на износа за ЕС е двойно по-голям). Тя има и отрицателен баланс с търговските си партньори от Съюза. Но получава доста по линия на търговията с услуги (включително финансови услуги). Тази асиметрия ще натежи силно на преговорите, тъй като лесното решение, което ЕС може да предложи, ако преговорите се затегнат – споразумение за свободна търговия като това с Канада, не устройва британците. Те имат нужда от договор, който да премахне нетарифните бариери (а това поставя отново въпроса за регулацията на „краставиците“), включва търговията с услуги и защитата на инвестициите.

Въпреки че британският растеж ще пострада, прекият риск от световна рецесия не е голям, тъй като Великобритания дава само 5% от световния БВП. Останалите страни в ЕС също не са силно зависими от британския пазар (Обратното е вярно – Великобритания разчита на ЕС за почти половината от износа на стоки и макар  да внася повече – има отрицателно салдо, за отделните страни това не е толкова фатално. Делът на Великобритания в общия износ на останалите страни от ЕС е 7% през 2015 г., показват изчисленията).Брекзит

 

Но финансовият сектор и пазарите са изложени на риск. Това е особено вярно за някои от германските банки и за испанските, които са с най-голяма експозиция към Великобритания.

Косвените последици ще бъдат по-големи и са свързани с политическия риск и доверието. Брекзит насърчава популистите и евроскептиците в други страни и това натежава в момент, когато предстоят избори в Германия и Франция и съществува немалка вероятност в Белия дом да влезе непредсказуемият Доналд Тръмп. Брекзит е първото доказателство на хипотезата, че утвърдени демокрации са под заплахата от популисти в период на ожесточена конкуренция на работни места (особено нископлатени) и напрежение поради имигрантската вълна. Ключовият фактор бе чудовищната неефективност на еврократите в управлението на кризи като тази с бежанския поток. Но освен това референдумът бе спечелен чрез гласовете на жертвите на глобализацията – реални и потенциални, и парадоксът е, че това се случи в страна, която проправи пътя на свободната търговия.

Брекзит е и първа стъпка за преразглеждане на процеса на икономическа и политическа интеграция в Европа след Втората световна война. Той може да доведе до превес на изолационизма и да послужи като повратна точка в процеса на глобализация.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>